Български (България)English (United Kingdom)
Old interviews + multilangauge
Качени са видео материали от пребиваването на бандата през 2002г. у нас! Тези материали бяха достъпни само от XDCC сървъра, който вече не съществува.
HIM-Interview.Ville&Mige.Pressconference.MMTV.Xvid.HIMMANIA
HIM-Kanal1.Interview.Xvid.HIMMANIA
HIM-Krechetalo.Interview.Xvid.HIMMANIA
HIM-Meet.And.Greet.MMTv.Xvid.HIMMANIA
HIM-Muzinki.MM.TV.(08.07.2002).Xvid.HIMMANIA
HIM-Pristigane.(06.07.2002,Sofia).Xvid.HIMMANIA


А ето и превода от ревюто на Metal Hammer за Screamworks: Love In Theory And Practice.

01. In Venera Veritas
"Да се предадем заедно сега" бележи страстното начало към тази лека и клубна песен. Особено, почти монашески песнопение се появява в средата , и все пак това е може би песента с най-силно поп звучене в целия албум.

02. Scared To Death
Още един силно поп звучащ трак.С това се има впредвид ,че парчето, е изцяло замислено като радио хит. Изпълнено е в подобно на Funeral Of Hearts темпо, но отсъстват типичните мрачни оттенъци. Водещият, леснозапомнящ се мотив се разгръща във фразата „ Не се страхувам да кажа Обичам Те".

03. Heartkiller
След интро звучащо сякаш създадено на Касио кииборд, масивни китари разбиват/звучат в преградите. ХИМ установяват мястото си тук, това е комерсиалната, добре позната комбинация от Dark Light и Love Metal. В средата се появява епично градивно соло - наиситина впечатляващ резултат.

04. Dying Song

Този трак притежава звученето на потенциален сингъл. Off-kilter барабани прогресират в солиден, епичен припев, където Вилле монотонно напява как „ той сменя/рони/раздира кожата си за умираща душа". В допълнение се проявява тежко Слаш-подобно соло.

05. Disarm Me
Започващ с акустични китари, 5тият трак е дълбока балада, която звучи като подходящият саундтрак на Холивудски блокбъстър. Twilightcore - мрачни акорди? Хммм, най-вероятно не, но безспорно е в тази светлина.

06. Love, The Hardest Way
Това е звукът на група преоткрвища своите най-силни области на своя талант. Несъмнено ХИМ по природа, силно-зареденият трак превзема отново подобните на хим звуци от ЛМ ера.

07. Katherine Wheel
Изпълнени с настроение стихове дават начало на един от най- изящните припеви в албума. „ Това са нещата кото ме караш да върша" пее Вилле.

08. In The Arms Of Rain
Още веднъж, странно клавирно интро, което звучи сякаш би могло да идва директно от принадлежащата на 80-те години видео игра ПОНГ. Песента сама по себе си звучи като Killing Loneliness изпълнена с хармонично звучене. Масивен вокал завзема цялата песен и ако не беше под името „В ръцете да дъжда" , щяхме да си изядем ушите.

09. Ode To Solitude
Зловещи индустриални удари водят към умопомръчаващи рифове. Прилича на хеър метала от 80-те с пънк - подобни, мрачни експлозивни звуци и всичко това опаковано в неподръжаем ХИМ стил. Припевът има налудничево запомнящ се мотив, който се разгъва около фразата „ в името на болката" Един бурен, жив старт на албума.

10. Shatter Me With Hope
Това е най-тежкият момент от албума досега, ХИМ избухват с безгласните рифове, но също така има силен радио потенциал. Чувствайте се предопредени : към средата се появява чудовищно тежък риф.

11. Acoustic Funeral
Клавири, които звучат сякаш идващи от музикална кутия в огромен, драматичен трак, който се изгражда около помитащи, звънящи силни акорди. Не изцяло балада, но определено един от най-нежните моменти в албума.

12. Like St.Valentine
Дръм ‘н' бас ( йъп, съвсем правилно) интро води към джаз-риф/ стомпър риф. ХИМ се простират отвъд тяхната позната зона и стигат до непознатото в песен, която непрекъснато споменава Св.Валентин. Това е смело и дръзко начинание, което несъмнено работи/ има ефект!

13. The Foreboding Sense Of Impending Happines
Задушаващо се сърце- и сега нещо напълно различно. Богат басов звук от 80-те, който звучи като че ли идващ от филм на ужасите от същата ера. Деликатни електронни барабани съпровождат тази обкръжаваща ода, която звучи като DJ Shadow интерпретация на ХИМ. И все пак е отличително ХИМ по звучене заради уникалният характер на гласа на Вилле, и все пак е записана по електронно/умерен начин. Един от най-добрите тракове в албума, който определено ще наежи някои хора.

Athea