Austria, Виена (11.03.2008) -- Athea |
Разказ: Чудя се откъде да подхвана! J ХИМ Гасометър- една дума – просто велико изживяване! Легнах си чак в България след точно 40 часа без сън , ама ми беше супер весело, направо си бях в някакъв следконцертен възторг, който ми вдигна адреналина допълнително! :]]]] И така, накратко беше много яко хах , просто много много разбиващ концерт, откъдето и да го погледнеш - и в пряк , и в преносен смисъл! ...значи..аз и сестричката ми( която е по-голяма от мен всъщност и бяхме заедно в Солун) пристигнахме във Виена на 10ти сутринта и 2 дни не сме се спрели с janja да обикаляме по забележителности и прочие, голяма веселба...дрън-дрън това ще го пропусна ... към съществената част...и така значи ние пристигнахме на Гасометър към 6 часа 6 и 10 максимум за да се редим за места (сградата е със супер яка архитектура междудругото) и гледаме някаква километражна, виеща се от две страни опашка и направо си се отчаях, тъй като пак ми се щеше да съм някъде по–отпред - усещането е много по задушевно някакси !!! Ама нали сме си късметлийчета и един мил човечец от security дойде и ни заговори и се оказа, че имало и друга опашка, на друг вход, където почти нямало хора...естествено се разделихме - аз и janja да видим какво е положението там, а сестра ми остана да пази местата...в крайна сметка се оказа , че имаше супер малко хорица, към 20на може би, и естествено се прехвърлихме там набързо ...после почна едно чакане, ама приятно... навсякъде HIM – фенове от 13 до 55 год. с тениски с хартаграми и снимки на групата, общо взето можеше да се разбере че отиваш на концерт на HIM, тъй като и бяхме затруднили движението по улицата J ...по едното време звънна Кико да пита къде сме и впоследствие дойдоха с приятелката му при нас да се редят, а междувременно сумати хора бяха преоткрили и нашата опашка, но твърде късно!...та голяма еуфория разбира се имаше в това чакане...беше си доста студено всъщност като се замисля, но аз останах по тениска и си набутах якето в чантата, за да сме в готовност!Абе лудница!:-....като почнаха да ни пускат сестра ми и janja отидоха на гардероб да дадат багажа ни, аз се стрелнах да заема по-предни места....ама и те доста предни се оказаха!Подредихме се точно отпред в средата срещу микрофона на Вилле, много добра позиция наистина, а и тези пред нас бяха доста нисички, тъй че намазахме ....по едното време като влезнаха всички настана страшно меле , всеки се блъска да пререди някой, а ние които сме най-отпред понесохме ударите за съжаление , но нямаше как, а и за HIM си струваха няколкото синини с които си тръгнах! Наистина никаква култура , пълен безпорядък, което си беше и вълнуващо до някоето време, когато вече въздухът не стигаше...то затова и изпоприпадаха толкова много хора,...както и да е... Най-сетне излезнаха и Paradise Lost! Аз лично много им се нарадвах на момчетата! Бяха хипер яки, свиреха много добре и се раздаваха! Особено много ми хареса изпълнението на One Second – много хубава и любима песен! Верно китраристът беше ултра див , мяташе коса, което също много ме накефи, абе хората си свиреха с удоволствие и просто си куфееха!Радваха ни се! Сестра ми и janja също адски много ги харесаха, ама то как и няма! Свиреха можеби около 45 минути ( 10 песни ) след което благодариха и се оттеглиха зад сцена! Снимки |