Стихотворение на Diabolus

Лежа в затвор на моята любов
затвор тъй мрачен но така желан
смъртта ме дърпа силно към вечна тъмнина
ах как искам ти да минеш и да подадеш ръка

Стискам здраво розата която бе за теб
държа я силно и раздират тръните и моите ръце
цветето на моята любов към теб
дано кръвта от вените ми да засити

Писма изпращам но отговор не получавам
тъй отчаяно ти пиша всеки ден
гълъбите ми ти ще познаеш
и те от мъка плачат заедно с мен

Пий от силата ми нежно цвете
поеми от любовта която бе за нея
и дано когато спре се и те види някой ден
поне за малко да се сети тя за мен

Любовта ти е за мен като роза със бодли
тъй красива си но раздират тръните ти моите очи
любовта ти е за мене само болка и сълзи
обичам те и чакам но все не идваш ти...

Diabolus