 
 
  
 
 
  
 
 
  
 
 
  
 
 
  
 
  
 
 
    
 
 
    
 
 
    
 
  
|   | ||||||
|  |     
 
 Интервюта Голямата депресия / интервю за списание Revolver 2007 / 
 Вилле Вало не би могъл да бъде по-ентусиазиран относно това колко обещаващ се очаква да бъде предстоящият албум на ХИМ. “Никога до сега не съм се чувствал по този 
        начин”, казва Вилле Вало. Разговаряме с фронтмена на групата по телефона 
        от Finnvox Studios в Хелзинки, където ХИМ записват наследника на Dark 
        light/2005 с работно заглавие Venus doom. “Винаги, когато започваме записите 
        за нов албум се случва нещо. Последния път изпадах непрекъснато в паника, 
        а този път минах през няколко депресии. Албумът звучи страхотно и ние 
        много се забавляваме докато го правим, но аз лично преживявам много тежки 
        времена.” “По дяволите, не зная!”, казва Вало,”подготвяш песните и работиш върху текстовете около година преди да ги чуеш изсвирени от групата за първи път , а когато това се случи се получава нещо толкова емоционално. Това е като да разрушиш нещо красиво за да съградиш на негово място нещо още по-красиво! Унищожително е за мен, но е унищожително по възможно най-прекрасният начин. Нещо като картината на Едвард Мунк “ Викът” , но в пастелни тонове. Както винаги Вало не се притеснява да казва 
        това, което чувства в своето “вампирско” сърце, а именно че текстове му 
        за Venus Doom( който също като Dark Light в САЩ ще бъде издаден от Sire 
        Records) са по- лични от всякога, включващи и такъв посветен на негов 
        прятел, самоубил се преди 2 години. ”Понякога като пишеш текстове си мислиш, 
        че пишеш за някой друг.В един момент, когато ги четеш отново си казваш: 
        по дяолите, това се отнася за мен самия! Малко е странно, но ми се случва 
        често напоследък.” И разни такива неща. Така че аз все още 
        съм си депресираното мрачено шибано копеле, което винаги съм бил?.” Чакай, ти току-що спомена Уайтснейк? “Обичам Уайтснейк! Дейвид Ковърдейл е моят 
        шибан герой!”, възхищава се Вилле. ”Все пак рокът, който правим е малко 
        по-изтънчен и ние сме много чувствителни що се отнася до това”, подхилва 
        се той, ”обикновено успяваме да се “промъкнем” в него, но само ако той 
        го иска.” | |||||
