Всеки ден те виждам,
когато покрай мен минаваш,
но нищо не ти казвам,
защото не ми даваш.
Поглеждаш ме ме дълбоко,
изплашено, жестоко...
Защо ме мразиш толкова?
Защо? Кажи ми, моля те!
Когато те видях за първи път,
спрях да дишам със сърцети си,
краката ми не ме държаха,
главата ми болеше ме.
Но ти не го разбра
и май така е най- добре...
от любовта така боли
и всичко вътрешно гори.
С очи отровени и сини,
ти ми каза, че те гледам,
треперят ми ръцете
и пребледнявам бавно, и умирам.
Седя до теб, но не те виждам,
погледът ми е далеч пред мен,
миналото да забравя се опитвам
но то преследва ме ден след ден.
И аз чакам да ми кажеш нещо,
нещо хубаво и честно,
нещо вярно и красиво,
отскубнало се лесно,
И аз не искам да ме гледаш,
дай ми гръб да се облегна
и говори ми да те слушам.
Ръката ми аз ще протегна,
да се докоснем за секунда,
за да усетя какво мислиш,
за какво живееш и какво чувстваш,
да те опозная и желая
все повече да те обичам
и за тебе да мечтая.
Нека бъде само любовта!
Нека няма други отношения!
Мисли за вътрешна и външна красота,
нека бъде това едно видение.
То ще продължи безкрай
и все така велико ще е то,
само ако ти го пожелаеш
до мойта смърт ще сме едно.
Защото аз не ще издържа
ще умра бавно в твоите ръце
изпълнена с желание вечно да живея
до теб с изпълнено с любов сърце.
Но никога няма да ти кажа,
че силно и дълбоко те обичам.
Ще кажа, че само те харесвам
и че без теб не мога и да дишам.
Защото вярвам във смъртта и в любовта,
вярвам, че и двете болят и съществуват,
но аз не се страхувам да умра,
страхувам се да изпитам любовта.
Когато един ден истински те опозная,
тогава, че сме един за друг аз ще осъзная.
Любовта тогава няма да отричам,
защото истински ще обичам.

Elven